14 Март 2005 - Два разрешителни режима внасят хаос в строителството

Инж. Георги Григоров - федерален секретар на Националната строителна федерация (НСФ): Два вида са задължителните процедури, през които трябва да премине всеки новозавършен строеж у нас - разрешително за ползване от съответната община или от Дирекцията за национален строителен контрол и проверка покрива ли критериите за енергийна ефективност. Тези две процедури се управляват от две министерства - на регионалното развитие и на енергетиката, и от два закона - Закона за устройство на територията и Закона за енергийна ефективност. Не е ясно какво се случва със сграда, получила разрешение за ползване, но непокриваща критериите за енергийна ефективност. Има ли опасност обект, несъобразен с енергийните норми, да получи разрешение за ползване, но то да не може да влезе в сила. Ако да - това ще означава допълнителни средства за привеждане на обекта в съответствие с тези правила и оскъпяването му. Далеч по-ясно и удобно за повечето строителни предприемачи у нас ще е двете процедури бъдат обединени, т.е. един строеж да получава разрешение за ползване, само ако отговаря и на критериите за енергийна ефективност. Това много лесно може да стане - просто всички изисквания по ЗУТ и по Закона за енергетиката трябва да бъдат обединени под общо ръководство, а действията на компетентните органи по тях да се съгласуват. У нас много се говори за намаляване на регистрационните и разрешителните режими, но със Закона за енергийна ефективност на практика се въвежда още един - този за фирмите за енергийно обследване и сертифициране. Този режим засяга три вида собственост - държавна, общинска и частна. За първите два вида е задължително сградите с разгърната застроена площ от над 1000 кв. метра да бъдат сертифицирани за енергийна ефективност. При частните сгради това ще става по желание на етажната собственост. Предвижда се собствениците в жилищните блокове да регистрират юридически лица , за да кандидатстват за кредит от Фонда за енергийна ефективност. По подобен начин стоят и нещата с проекта за Закон за етажната собственост, който ще задължи собствениците на апартаменти в жилищните блокове да регистрират също юридическо лице по Търговския закон. Абсурд е да принуждаваш десетките, дори стотици собственици в един блок да регистрират фирма, която да се разпорежда със собствеността им. Най-малко по причина, че по закон всички средства, които ще се отпускат от Фонда за енергийна ефективност са възмездни и трябва да се обезпечат/ с ипотека върху жилищата или с налични пари./ Подобна принуда е абсурдна форма на колективизация, недопустима в едно демократично общество. Държавата няма право да налага задължително чрез закон как собствениците да управляват имотите си. Най-малкото, защото това противоречи на Конституцията, която обявява частната собственост за неприкосновена. В същото време сме свидетели на опит на държавата да се оттегли от отговорността си към жилищната собственост чрез идеята да продаде земята под блокове на живеещите в тях. По този начин тя се спасява и от малкия дял, който има в тези сгради, както и от социалната и морална отговорност за поддръжката им продаваики несертифицирани строежи. В България се плаща данък сгради, но досега няма категоричен отговор къде отиват събраните от него средства. Защо подобно на пътния данък, тези пари не се използват за мероприятия по поддръжка на сградния фонд, а вместо това всяка година потъват в общинските бюджети. Ялова се оказва и другата схема - саниране срещу собственост, при която фирмите, извършили обновяването на блока, ще получат въздуха над него за строеж. Подобна практика е свързана с тежки градоустройствени процедури, с изменение на силуетния план, на конструктивните особености и на носимоспособността на сградата. Технически погледнато трябва да се има предвид и разположението на асансьорните шахти - при повечето блокове те са изнесени в надпокривното пространство, за да поеме то вибрациите и шума от движението на машините. Само този факт е достатъчен да направи неизползваеми всички евентуални надстройки. Как трябва да се подходи. Първата стъпка на държавата е да се паспортизират тези 680 000 апартамента, които се нуждаят от саниране в страната, и те да бъдат въведени под наблюдение. Там, където се появят опасности за устойчивостта на сградите, държавата да предлага, но не и да налага, мерки за укрепването им съвместно за изпълнение със собствениците. Под опасности разбирам състояние на фугите и армировката между панелите, състояние на дограмите, покривите и инсталациите /водопроводи,канали,електро и асансьори/както и проблеми с конструктивната стабилност на сградите. Енергоспестяващите мероприятия спадат към второстепенните мерки за поддръжката им. Те не са свързани със състоянието на сградите, а само с намаляването на разходите на енергия. На второ място цялата законова база, свързана със санирането, трябва да се подложи на публично обсъждане и да се постигне обществен консенсус. Най-добрият вариант по този проблем е публично-частното партньорство, но на практика се оказва, че обществото е отстранено там, където е компетентно. Не на последно място България ще подписва Европейската конституция и следва да има поведението на член на Европейския съюз, зачитайки мнението на обществото като водещо в управлението на държавата.