21 Март 2005 - Ниският професионализъм води до фатални грешки по строежите

Инж. Александър Георгиев - управител на Стройконсулт ГН 99 ЕООД и член на управителния съвет на Българска асоциация на архитектите и инженерите консултанти пред в. Монитор: Чувствам за свой морален и професионален дълг да изложа пред обществеността някои мои заключения, налагащи се в строителната практика през последните години. Изхождам от набрания от мен повече от 40-годишен професионален опит в строителството, проектирането и нормативната сфера. Считам, че участието ми в изграждането на всички термични централи у нас, АЕЦ Козлодуй, АЕЦ Белене, Кремиковци, ЗТМ Радомир, НДК, Аспарухов мост, над 15 000 апартамента и много други ми дават достатъчни основания за някои нелицеприятни изводи. Имам предвид: В последните десетина години се очертава непрекъснат спад в професионализма на всички участници в строителния процес. Забележителното техническо ниво на българския проектант постепенно губи от своя блясък. Проведените реформи в проектното дело отстраниха от практиката такава важна институция като КТК (качествен технически контрол). Икономическата обстановка в страната принуждава хиляди колеги да стъпват по пътя на проектанта без да имат необходимите познания. Допускат се масови грешки при съгласуването на отделните проектни части помежду им, в антисеизмичното проектиране, във фундирането на сгради и съоръжения. Изградената у нас система за професионално израстване на инженера в практиката чрез взаимодействие с опитни проектанти (началник отдели, групов ръководител, КТК) е нарушена. Очертаващият се спад в професионализма е характерен и за преобладаващата част от строителните фирми. Вписването в техния предмет на дейност при съдебната им регистрация изпълнение на строително-монтажни работи и наличието в състава им на технически правоспособни лица е единственото и достатъчно условие за законосъобразната им дейност. Липсват професионални изисквания за техните ръководства. Ролята на строителните лаборатории в миналото, третиращи качествата на влаганите материали, в почти всички фирми е изоставена. На обектите се работи предимно с неквалифицирана работна ръка. Тревожно е състоянието с характеристиките на внасяните строителни стомани. Метали пристигат от различни страни, представят се необходимите документи, но за голямо съжаление някои проведени изпитания показват съвсем неудовлетворителни резултати. България е земетръсна страна и входящия контрол на строителните стомани следва рязко да се подобри. Като че ли се налага провеждането на необходимите изпитания за всяка доставяна партида. Въведената с последната редакция на ЗУТ консултантска дейност би следвало да бъде най-престижна, с изисквания за висока квалификация на ръководните кадри както в проектирането, така и в строителството. За съжаление в действащата наредба за лицензиране не съществуват сериозни критерии за висок професионализъм. Ще се спра накратко и на авариите, случили се напоследък. Изложиха се многобройни мнения, ориентирани предимно към вината на строителната фирма, проектанта и консултанта. Подобно обяснение е недостатъчно мотивирано поради следните причини: - Такъв важен елемент в конструкцията на сградата, макар и с временен характер като подпорното скеле по действащите нормативи се изпълнява без проект. - В Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти подпорното скеле не влиза като задължителен елемент на проекта нито в част Конструктивна (където му е мястото), нито в Проекта за организация и изпълнение на строителството. За пръв път скелето се явява като задължителен елемент на проекта в Наредба № 2 на МТСГ и МРРБ, която обаче е задължителна от 05.11.2004 г. - Вярно е, че за някои кофражни системи от производители или вносители се представят подробни указания. Болшинството подпорни скелета у нас обаче се изпълняват от тръби, произведени от знайни и незнайни производители - без доказани качества на материала, с изменени дебелини на стените, без проведени изпитания, без наличие на технологии за изпълнение. Явно, че липсата на професионализъм дава своя отпечатък върху участниците в цялостния строителен процес, в т.ч. и върху тези, които създават нормативната база и контролират нейното спазване. Технологическите нормативи следва да се създават от ерудирани специалисти с богата практика, а не от юристи, филолози и политически деятели. От години са изоставени утвърдените у нас традиции в превантивната дейност. Разглеждане на обществено значими проекти от експертни съвети с членове не влизащи в състава на строителя и проектанта не се организират. От органите на ДНСК по обектите се проверява основно наличието на документи, но не и решаването на такива важни въпроси за практиката като например качествата на влаганите стомани (не по документи), както вече се изясни по-горе. Провежданите проверки при възникване на аварии и злополуки естествено са необходими, но не по-маловажен по значение е и проблемът с превантивната дейност. Всички значими обществени сгради според мен би следвало да се анализират за съответствието им с действащия в момента земетръсен правилник. Тревожен е фактът, че голям процент от сградния фонд не отговаря на изискванията на правилника. Би следвало да се приеме от държавата дългогодишна програма, която постепенно да реши разглеждания проблем, започвайки от обществено значимите сгради - училища, болници, кина. Сеизмичната устойчивост на съществуващите сгради е много по важна от завишаване топлосъхранението на жилищата, за което напоследък се надига вълна от обещания. Не на последно място е необходимо да се анализира внимателно и качеството на обучение в УАСГ и други висши институти, подготвящи специалисти в областта на строителството. Непрекъснатият спад в техническия потенциал на завършващите студенти не предвещава добро бъдеще за нас, нашите деца и внуци. Крайният извод от гореизложеното е, че техническата политика в строителния отрасъл следва да се ръководи професионално и целенасочено, а не да се оставя произволно в недрата на некомпетентността и безхаберието. Държавата не чувства своята отговорност и своята първостепенна роля в тази толкова важна област както за момента, така и за в бъдеще.