22 Март 2005 - Жилищното строителство - печеливш бизнес, но с проблеми

Бумът на жилищно строителство в България се дължи на макроикономическата стабилност в страната през последните няколко години и перспективата, че тя ще стане член на ЕС в обозримо бъдеще. Това е в основата на раздвижването на пазара на имоти, където цените са устремени да гонят европейските. Инвестициите в строителния бранш нарастват, многобройните строителни фирми застрояват всяка педя земя в големите градове. Доста българи с пораснали финансови възможности и изисквания вече смениха панелните жилища от 70-те и 80-те години на 20-ти век с ново строителство. Не са малко и заможните българи, инвестирали част от финансовия си потенциал в по няколко жилищни имоти, което при всички случаи е сигурно вложение. Други предпочетоха еднофамилни къщи с китни дворове по стародавна българска традиция. Статистиката показва, че през 2004 г. е започнал строежът на двойно повече нови сгради в сравнение с 2003 г. В цифри това означава 5780 жилищни и 440 административни сгради. Общо е мнението, че качеството на строителството в страната е добро, въпреки бързината и желанието вложените средства от предприемачите да се възвърнат по-бързо.“Строителството в момента бележи бум и при един такъв растеж винаги има и добро, но и има и лошо качество, коментира за Радио България реалностите в строителния бранш председателят на Съюза на архитектите в България арх. Иван Станишев.- Това се дължи на бързината, на желанието на инвеститорите за бърза печалба. И тъй като пазарът ги притиска с очаквания за продажби, те продават, преди още да са завършили сградата. Когато един обект се продава при завършен вид, тогава изискването за качество е много по-голямо, човек купува нещо, което вижда и ако не му хареса, не го купува. Докато при продажбата “на зелено”, когато човек вижда само чертежа и красиви перспективи, винаги може да се излъже и да купи не това, което би му се искало. Често след продажбата строителят-инвеститор заменя едни материали с други, по-некачествени, с цел да направи още по-добра печалба. Тоест няма я гаранцията на готовия продукт. И в този смисъл присъствието на архитекта на обекта би гарантирало едно много по-добро качество. За съжаление това право е отнето и авторският надзор вече не е необходим по закон сега. Да не говорим, че има случаи, когато приемателната комисия не кани архитекта дори на проектирания от него обект.”Притесненията на архитектите напоследък са в още една посока - прекалено интензивното и агресивно строителство на хотели в най-големите черноморски и планински курорти. По Черноморието строежи навлизат и на бреговата плажна ивица. Вече се говори за свърхзастрояване, което е възможно да се отрази негативно на интереса на редица туроператорски фирми към българското Черноморие.“В един момент може да стигнем до положението на Испания, предупреждава арх. Станишев- където булдозери разрушават хотелите по 200-метровата плажна ивица и това е с цената на 10-годишната печалба от целия туризъм в Испания. Това е много скъпа операция, защото държавата изкупува тези терени и разрушава хотелите, построени на морския плаж. Нашата препоръка е да се премине към едно устройствено планиране, със забранителни отстояния, които да ограничат застрояването на определено разстояние от морския бряг, както и да не се прекалява с уплътняването на площите, които вече са разрешени за застрояване. Просто България ще загуби чара на Черноморското крайбрежие, ако то бъде плътно застроено. Подобно строителство започва и в планинските курорти и има опасност да достигнем до сериозни екологични намеси.” Според строителния предприемач Пламен Бенински все още не може да се говори за бум по отношение на жилищното строителство. Бумът предстои, казва той, защото в близките години жителите на София и на големите градове ще се удвоят. Цените на квадратен метър жилищна площ наистина се стремят да догонят европейските и това ще стане след 2007 г.твърди той.“Качеството на строителството в момента е на твърде прилично ниво в сравнение с това преди години, казва Бенински.- Има вече няколко степени на контрол, строителните материали са нови, повечето вносни. Работи се със съвременни кофражни системи, има доста технологични нововъведения. Мисля, че нашето строителство е на много, много добро ниво. В това се убедих преди няколко години, когато стана земетресението в Турция. Бях председател на браншовата Строителна камара и направихме посещение там. Това, което видях, ми дава основание да твърдя, че ние сме на светлинни години по-напред от тях по отношение на качеството на строителството. А че в строителството винаги се бърза и се търси максимално усвояване на инвестициите, които са отредени за един или друг обект, това е съвсем естествено. Бързат и купувачите, така че предприемачите винаги са под натиск. В същото време общината, държавата не си изпълняват задълженията, които имат по отношение на инфраструктурата, това също увеличава натиска върху предприемачите.” Напоследък се забелязва засилено внимание към изграждането на така наречените селища от затворен тип, изградени от отделни къщи.Това, от една страна, дава шанс на предприемачите да спечелят повече и по-бързо, тъй като изграждането на подобно селище носи по-големи печалби, отколкото строителството на десетина апартамента.От друга страна, подобен тип селища за в бъдеще ще се търсят много от администрацията на редица европейски граждански или военни структури, които ще пребивават у нас.